Екатерина Атанасова – състезател по футбол на маса
Здравейте! Казвам се Екатерина Атанасова, на 28 години от София и съм капитан на женския националнен отбор по футбол на маса, както и неколкократен Републикански шампион за единици и двойки. В началото на 2013 – 06-03 януари спечелих Световната Титла на Световното първенство в Нант, Франция. През 2012-та завърших първа и на друг голям турнир – Световните серии на Роберто Спорт в Полша. Златото грабнахме и с отбора на Берлин на най-голямото и престижно отборно първенство – Женската Бундеслига 2012, в която ме поканиха да участвам за сезон 2012.
Как се запалихте по джагите и кога превърнахте играта в спорт?
За първи път играх футбол на мача през 2000 г. Бях ученичка в Английската гимназия и с приятелите ми ходехме да играем в едно кафе в подлеза на “Ялта”. Прекарвахме там с часове. Случвало се е дори на морето да играя цяла нощ джаги с хора, с които съм се запознала часове по-рано. Осъзнах, че задобрявам бързо. Започнах да се включвам в неделни турнири най-вече в “Дружба”. След това дойдоха републиканските първенства и титли, които ми дадоха квоти да участвам на световни финали.
Колко души се занимават активно с този спорт в България?
Около 70-80 човека сме, дамите са не повече от 20. Участията са най-вече на национални турнири, тъй като финансовата страна възпрепятства международните изяви на повечето от играчите. Най-често излизанията в чужбина са свързани с надпревари в Румъния, чиито представители също ни гостуват.
Самите състезания изискват ли някакви специални тренировки, кои са най-важните елементи от една тренировка?
Много е важно да си в кондиция. Дори само факта, че не си спал достатъчно, може да ти изиграе лоша шега. Част от елементите изискват да тренирам сама, а други – в приятелски мачове. Обикновено играя вкъщи след работа с баща ми и двамата ми братя-близнаци, с приятели също. Ударите, например, се упражняват най-добре, когато човек е сам. Има три вида удари – дърпане, снейк и европейско движение, като всеки един играч се старае да владее на високо ниво някой от тях и да има в запас и добре развит втори. Аз обаче се старая да съм еднакво добра и в трите, понеже разнообразната игра логично затруднява повече опонентите ми.
Правя упражнения за предмишници, а тъй като ходя на народни танци, прилагам част от движенията около масата, за да мога да издържа на напрежението в краката. Колегите ми се шегуват, че направо танцувам около нея. Най-добрият тренинг обаче си остават ударите. Понякога натоварването е изключително тежко, имала съм мач, който продължи 1:45 минути, а това се равнява поне на половин час крос.
Какво трябва да направи един състезател, за да отиде на световно първенство?
На Световното първенство имат право да участват само Републиканските шампиони и Топ състезателите в Международната ранглиста за съответния сезон. Тъй като съм Републикански шампион – заминах за Нант, за да представя България. Като първа в Ранглистата за сезон 2012 бях поставена в схемата и се класирах директно за елиминационния кръг. Там, в моята част на схемата, бяха най-тежките противници, с които можех да се срещна. Трябваше да се преборя със състезателките на Швейцария, Белгия, Дания (миналогодишен шампион), както и с двете топ представителни на Германия. Успях да победя всички и така станах първа. Неповторимо усещане! Неописуемо!
Какво представляват самите маси, има ли значение на каква точно играете?
Както в тениса има различни видове настилки, тук има различни видове маси. Произвеждат се по стандарти само в 5 страни в света – Германия, Китай, Италия и Франция, Канада. Има огромно значение на каква маса играеш, например, ако си тренирал удари в края на масата, дори половин сантиметър в размера на вратата може да бъде фатален. Аз си купих маса от Германия “Леонхарт” на преференциална цена (б. а. като комплимент от фирмата), на която тренирам вкъщи. Иначе цената им е около 1500 евро.
Искате ли да се състезавате за друга държава, правили ли сте го вече?
Никога не съм се колебала по отношение на това. За себе си знам, че винаги ще се състезавам за България и не бих се отказала от страната си. В този смисъл, стига да се класирам винаги бих избрала с приоритет да бъда част от Българския национален отбор. По отношение на други страни – аз вече съм се състезавала за международни отбори, но само на клубно ниво. Участвах в отбора на Италия – „Рома” (2010 и 2011 – станахме 2-ри и 3-ти), както и за немския женски отбор – „Берлин” (2012 – станахме 1-ви). Участието ми в международни отбори не ми пречи да се състезавам за България, тъй като там е задължително отборно първенство и не се поставят ограничения за участието в Националния отбор.
Това ли е основното Ви занимание в живота?
Не, джагите са ми само хоби. Иначе основно се занимавам се с направата на сайтове и приложения към тях. Завършила съм икономика в СУ. Магистър съм по финанси и банково дело, бях 5 г. асистент по макроикономика. Работата ми отнема доста от времето и заради това понякога се налага да тренирам у дома след 22 ч. Благодарна съм на семейството си и на съседите, че ме изтърпяват в тези моменти.
Какви са плановете за развитие в бъдеще?
Надявам се ме очакват все хубави неща. Тази седмица ми предложиха участие за клуба на Берлин в Германия и за сезон 2013. Чакат ме и състезания у нас, а в случай, че плановете ми го позволяват – и състезания от Спортния календар на Международната федерация в чужбина. Надявам се да имам възможността и времето да продължавам да се състезавам и, ако е речено, да прославям името на България.
Получавате ли спонсорство от федерацията или министерството на спорта?
В началото, когато беше създадена федерацията имаше спонсори, които покриваха някаква част от разходите по пътуванията за състезания или раздаваха рекламни материали за награди, но от известно време насам всякаква подкрепа беше прекратена. Сега ходим по участия изцяло на собствени разноски, за това и все по-малко състезатели могат да си го позволят.
Кое е най-запомнящото състезание за Вас?
Световното първенство, защото там един състезател има пълен потенциал да разгърне играта си на всички видове маси(състезанието е мултитейбъл). Освен това там сили мерят най-елитните състезатели от цял свят.